“В България нещата се случват бавно. Добрата новина обаче е, че все пак се случват. Така беше и с НАТО, и с Европейския съюз, така ще бъде и с еврозоната, за която имаме радостна новина отскоро. Вярвам, че тази традиция ще бъде спазена и при изграждането на новата ядрена мощност. И идеята, която Богомил Манчев пропагандира вече доста време, ще намери своята реализация и в България ще има първия частен проект в публично-частно партньорство с държавата, изграждащ цялата ядрена електроцентрала”, заяви Соломон Паси, предаде БГНЕС.
Той коментира възможността на площадката на АЕЦ „Белене“ да бъде изградена нова ядрена централа на базата на двата реактора, произведени от „Росатом“. Българското правителство заяви, че няма да изгражда централата с пари от бюджета и ще търси стратегически инвеститор.
Интерес да инвестират в АЕЦ проявяват две водещи световни компании в областта на ядрената енергетика. Това са Китайската национална ядрена корпорация и „Електрисите дьо франс“. Последната е най-големият оператор на ядрени централи в Европейския съюз и света. Предложението, за което говори Соломон Паси, е на китайския инвеститор.
“Когато има частен риск, тогава частното лице отговаря за този риск, а държавата не носи тази отговорност и нещата се развиват по законите на красотата и пазарната икономика. Ние дълбоко вярваме в пазарната икономика и ако оставим тя да развива нашите проекти ще вървят на добре”, каза още Соломон Паси.
БГНЕС припомня основни моменти от сагата "Белене":
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом", убедени в това, че проектът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 млрд. евро. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска „Фортум” и френската „Алтран”, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и тогавашния български премиер Бойко Борисов. В него последният е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт”.
На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.
Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея става ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.
Добави коментар