На Ангела Меркел й дойде до гуша. Само ден след официалната среща на Г-7 в Сицилия тя се завърна в Германия и заяви пред публика в Мюнхен, че Съединените щати и Великобритания вече не са надеждни партньори и че САЩ, в частност, "отслабват Запада" и подкопават Европейския съюз. Това информира БГНЕС.
Това не е първият път, когато Меркел се изправя, за да защити честта на ЕС. В подобна реч през януари тя предупреди Съединените щати, че няма "вечна гаранция" за сътрудничество от Европа.
Във време, когато Доналд Тръмп кара европейците да плащат повече за собствената си защита, той трябва да внимава какво иска. Трансатлантическият развод - или разделянето на пътищата - отдавна е в ход.
Новото доверие в Европа отчасти е резултат от Брекзит. Брюксел, Люксембург и Берлин обкръжиха Лондон в преговорите за Брекзит, хвърляйки британската политика в безпорядък в навечерието на предстоящите избори.
Доколкото британската стратегия за преговори за излизането от ЕС е пълна каша, "старата Европа" смята, че е отхвърлила игрите на Англия, които редовно са действали против интересите на по-широк и по-дълбок съюз.
Освен това са налице и проевропейските резултати от холандските парламентарни избори през март и неотдавнашния президентски вот във Франция: друга решителна победа за европейското единство.
Еманюел Макрон очевидно държеше на своето при първото си продължително ръкостискане с Тръмп и се погрижи да поздрави Меркел преди Тръмп (или който и да е друг държавен глава), когато лидерите се събраха в Сицилия.
Заедно Меркел и Макрон знаят, че те са новата френско-германска ос, която трябва, както каза Меркел в Мюнхен, "да се борим за собственото си бъдеще и съдба като европейци".
Резултатите от тези избори, комбинирани с очакванията на еврозоната за по-висок икономически растеж за тази година, означават, че рискът от нейното разпадане е малък, въпреки всички обратни прогнози през последното десетилетие.
Големият въпрос, който ще диктува бъдещето на Европа, е до каква степен Меркел дава основание за твърдата и строга позиция, която нейното правителство зае по отношение на въпроси като гръцкия дълг и италианския банков сектор.
Макар да е готова да спечели изборите през септември и да встъпи в четвърти мандат като канцлер, тя може би ще трябва да създаде отново "голяма коалиция" с опонентите й социалдемократи. И ако изключително важният пост на финансовия министър отиде при нейния опонент на изборите Мартин Шулц, той би могъл да се обяви за по-голяма фискална солидарност със затруднените икономики в Южна Европа и да спре Меркел. След като не й остане нищо друго освен политическата загуба, тя може би ще им предложи малко повече гъвкавост.
Дори ако възраждането на Европа продължи по неравен път, не се заблуждавайте, че тъкмо неприкритото желание на Тръмп да запази Европа слаба и липсата на ангажимент към Парижкото споразумение за изменението на климата са товарът, прекършващ гърба на камилата. Европейците няма да чакат отстраняването от поста на Тръмп, за да планират живот извън американския съюз. Колкото и да не са съгласни относно финансите и имиграцията, намирането на единство в разграничаването от американските политически въпроси е значително.
Следващата стъпка е ЕС да се върне към политики, които го правят по-голям от сбора от съставните му части. Така регионалната организация ще бъде по-добре подготвена за променливия геополитически театър, в който сега тя трябва да действа с много по-голяма автономия. Не забравяйте, че това – а не опитът да приключи с Тръмп - беше основната теза на речта на Меркел в Мюнхен.
Докато Тръмп обвинява Германия, че е "много лоша" за търговията поради големите си излишъци, Германия и други европейски износители имат огромен и желан пазар за своите стоки: Азия.
Всъщност търговията на ЕС с Китай, Япония, Индия, Австралия, Южна Корея и Югоизточна Азия вече превишава търговията на Евросъюза със САЩ с около 300 милиарда долара годишно - и това се случи преди Европа да предостави на Китай статут на "пазарна икономика" или да подпише споразумения за свободна търговия с Япония, Индия и др.
Европейците бяха активно представени на срещата на върха „Един пояс, един път“ в Пекин преди две седмици. Инициативата за "пояса и пътя" е най-голямата координирана програма за инфраструктурни инвестиции в човешката история и може лесно да генерира 2 трилиона долара годишно в търговията между Европа и Азия. Вашингтон може скоро да осъзнае, че Европа е суперсила, люлееща се между САЩ и Китай - и клони към евроазиатската свързаност.
Това има огромни последици за две други големи външнополитически предизвикателства за администрацията на Тръмп: Русия и Иран. На фона на сериозните обвинения за екипа на кампанията на Тръмп и зетя, който има тъмни отношения с Кремъл, Тръмп е принуден да бъде твърд към Русия, макар това и да противоречи на неговите и на държавния секретар Рекс Тилърсън действителни цели.
Но тъй като политиката на Вашингтон към Русия остава белязана от текущите разследвания, разчитайте Европа да промени позициите си и да се ангажира отново с Русия, като овладее нови възможности за бизнес, докато икономиката се възстановява.
Подобен модел със сигурност ще се развие и с Иран. След тежките антиирански разговори на Тръмп в Саудитска Арабия, Европа със сигурност ще загуби търпение от американската политика на безплодна конфронтация. Нито санкции, нито изолация сработиха, за да отслабят режима на Иран.
Междувременно убедителното преизбиране на президента Хасан Рухани означава приемственост в желанието на Иран за по-голяма ангажираност със Запада. За много европейски компании влакът вече е напуснал гарата: големите сделки с билети в енергетиката, инфраструктурата, недвижимите имоти и други сектори няма да чакат Тръмп да се качи на борда.
Звездите се подреждат в полза на Европа, за да възвърне централната си роля в глобалното стратегическо равновесие. Меркел и Макрон напомнят на своите връстници за вечната сила на региона: инфраструктура от световна класа, ефикасни средиземноморски градове, социалдемократическа политика, локално вкоренени предприятия, слабо неравенство и богати културни традиции.
Поемете дълбоко дъх: XXI век няма да бъде нито американски, нито китайски. Европа ще направи всичко, за да остане в центъра на картата.
-----
Параг Хана, водещ научен сътрудник на изследователския център New America Foundation и автор на икономическия бестселър "Вторият свят: как развиващите се страни ще променят глобалната конкуренция през 21 век". Анализът е публикуван в CNN
Добави коментар