Данчо Данчев: От ден на ден автомобилният спорт в България става по-зле
Днес Данчев е на 45 години и притежава собствен сервиз за автомобили в Шумен. За Topnovini.bg Данчев разказа за опита си като състезател и за трудностите, които е срещнал в кариерата си на рали пилот.
- Г-н Данчев, разкажете ни малко повече за състезателната си кариера?
- Започнах кариерата си на рали пилот с едно „Жигули” през 1993 година. Колата ми предостави автомобилният състезател Валери Касабов. Ремонтирах колата, за да тренирам с нея и евентуално да участвам в състезания. След това започна разпродажба на базата на КТА „Мадара” и трябваше да купя „Жигули”-то, ако искам да го запазя. Тогава ръка ми подаде Пламен Манолов, собственикът на фирма „ПЛАТА”. Той ми купи автомобилът от Валери Касабов и започна да ми дава пари да се състезавам и да трупам опит. После „Ал и Ко” ми помогнаха и започнаха да ме спонсорират за участия в състезания. Купиха ми автомобил „Лада 2105”, който подготвихме за група „А5”. С навигатора ми карахме една или две години и станахме шампиони в този клас на рали.
През 2000 година направихме автомобил в клас „А7” до 1600 кубиков двигател и отново станахме шампиони в класа си. През 2002 година продадохме „Лада”-та, понеже автомобила остаря морално и купихме един „Опел Астра” от Италия. За разлика от „Лада”-та, „Опел”-ът беше около 200 конски сили, със хикс трак правозъба кутия, която се ползва без съединител. Участвахме с него цяла година в шампионата, но италианците, от които купихме автомобила ни подведоха, че той е на топ ниво, което не беше вярно и имахме много проблеми по състезанията. С тази кола не завършихме ралито в Сливен, защото една или две отсечки преди края колата се счупи. Успяхме да завършим само на рали „Стари столици” и се класирахме четвърти. В края на 2002 година много се ядосахме на автомобила и го придадохме на Ники Златков. Следващата 2003 година премина в осигуряване на средства, за да мога да наема автомобил за рали „Стари столици” от Ерджан Казас от Турция. Успяхме да се договорим и взехме един „Ситроен Саксо”. Автомобилът бе „супер 1600” в клас „А6”. Беше една истинска състезателна кола, правена в „Ситроен спорт Франция”. Автомобилът ми допадна много. Давахме много добри времена с него. Спечелихме две етапни победи на „Новосел” и на „Върбица” в ралито „Стари столици”. В монет, в който бяхме стигнали трето място в генералното класиране ни гръмна двигателя. Оказа се че, автомобила е бил преди края на ресурса на двигателя. Оставали са му около 80-100 километра ресурс. Казас малко ни е подценил, тъй като не е очаквал, че ще подкараме така на максимум колата. Следващата година започнахме пак с такъв автомобил. Първото ни състезание за сезона беше в Сърбия. След това понеже нямаше свободни такива коли, използвахме отново услугите на Ерджан Казас, който ни предложи да вземем „Субару СТИ”. Взехме колата, пробвахме я и ни хареса. През 2004 година карахме с нея. Първото състезание през 2005 година направихме със „Субаро”-то и завършухме втори след Ясен Попов на рали „Траянови врата”. Минахме на „Мицубиши Лансър Ево 6”, който взехме от Стец от Полша, защото отново нямаше свободен автомобил за нас от Турция. Такива ни бяха финансовите възможности. Колата беше по стара в сравнение с тогавашната по-нова „Мицубиши Лансър Ево 8”. На рали „Стари Столици” успяхме да спечелим с по-слаба кола. Просто имахме късмет и бяхме се подготвили добре.
- Какви качества са нужни, според вас на един пилот, за да бъде успешен?
- Той трябва да притежава съвкупност от качества. Едно от най-важните неща за мен е спокойствието и добрата концентрация по време на етапите. Автомобилният състезател трябва да е спокоен, ако е леко изнервен или не е наред с нервната система, просто не стават нещата. Трябва първо да не обръща внимание, че го бият, за да не се изнервя допълнително и да не започне да прави грешки.
- Как бихте определил автомобилният спорт по онова време, в сравнение със сега?
-От ден на ден нещата в автомобилния спорт у нас стават по-зле. Спомням си, че през 80 и 90 години на ХХ век автомобилният спорт беше нещо много приятно, както за каране, така и за гледане. Имаше много екипажи, много сериозна борба, но и колегиалност. След това нещата започнаха да отиват на зле. Докато бях състезател също имаше много сериозна конкуренция. Имаше по шест-седем човека, които се бореха за първата позиция с хубави автомобили. Сега основно, тези които карат са хора, на които родителите им имат пари или имат някакви сериозни връзки.
- В държавата ли е проблемът според вас?
- Проблемът е комплексен. Нито държавата, нито автомобилната федерация управляват спорта както трябва. Няма ясни правила. Дори и да има някакви правила, не се спазват. Лично според мен проблемът е в управлението на спорта. Пари при добро желание винаги могат да бъдат намерени, но доста фирми се отдръпнаха от автомобилизма по една или друга причина.
- Как взехте решение да се оттеглите от автомобилния спорт?
- Не съм решил, нито съм искал, просто така се случиха нещата. Тогава започнахме да побеждаваме пилоти, на които никак не им беше приятно и които имаха много сериозни позиции. Започнаха да ми пречат по всякакъв начин. Търсеха варианти да ме спрат извън трасето, защото на него явно не можеха. Така се отдръпнаха и спонсорите ми, понеже започнаха да стават много нечестни неща, а без спонсори няма как да си в този спорт.
- Има ли някакъв шанс отново да вземете участие в състезание?
- Не шанс няма! Нямам и желание вече. Каквото съм имал да доказвам, съм го доказал и на себе си, и на другите, но най вече на себе си.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар