Костадин Костадинов: Музеят в Добрич е сред най-добрите и задава стандарти
Г-н Костадинов, навършват се четири години, откакто сте начело на РИМ-Добрич. Встъпихте в длъжност с много амбициозна програма. Какво от нея успяхте да постигнете?
Успях да изпълня почти всичко, без едно нещо, което беше записано в един от петте приоритета в концепцията ми, а именно да има нова сграда на музея. Тъй като съм максималист и винаги искам нещата да стават такива, каквито ги искам, може да смятаме това за неосъществено. От друга страна обаче то не зависи изцяло от нас. Ако сметнем възможностите на музея, на практика, сме успели да осъществим и това. Защото в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, приет по време на миналия мандат на кмета Детелина Николова, успяхме да внесем предложение, което беше одобрено и стана част от плана – за превръщането на сградата на Стоматологията в един голям Добруджански регионален исторически музей. Не просто музей на Добрич и областта, а и на цяла Добруджа. Като тук имам предвид и Северна Добруджа, в днешна Румъния. Идеята беше, и продължава да бъде, да се направи голям културен институт, който да обединява познанието, традициите и културното наследство на двата добруджански региона - както този, който е в България – Южна Добруджа, така и този, който е откъснат от Родината и е останал в Румъния, а именно Северна Добруджа.
Всички останали неща бяха осъществени. Дори в някои направления и доста надскочени. Например, това, което бях планирал за археологически разкопки. Защото моята идея беше да довършим разкопките на Дуранкулак и да започнем разкопки в Залдапа.
Археологически разкопки на крепостта Залдапа, Снимка: Topnovini.bg
Ние, освен че свършихме това, започнахме разкопки и на други археологически обекти. Разкопахме крепостта Славната канара, където намерихме най-голямото съкровище , откривано досега на територията на област Добрич – от повече от 1200 монети от времето на Юстиниан Велики през VI в . Започнахме да копаем отново крепостта Кария край Шабла. Направихме две археологически експедиции на територията на община Генерал Тошево, съвместно с общинския музей. Разкопахме тракийска гробница и тракийско скално светилище от II-III в пр. Хр. За първи път на територията на община Тервел започнахме да разкопаваме античния тракийски, римски и късноримски и ранновизантийски град Палматис. Планирахме и подводни проучвания, които почти бяха на път да се осъществят. Поради здравословни проблеми на научния ръководител не се станаха. Но, тази година би трябвало да се случат. За първи път в историята си РИМ Добрич ще направи нещо подобно .
Повече от 1200 монети от времето на Юстиниан Велики през VI в. бяха открити при разкопките на крепостта Славната канара, Снимка: Topnovini.bg
В частта за археологията смея да твърдя, че дори надскочихме заложеното. Имаме наши специалисти, като колегата Боян Тотев, които работят и на други обекти на територията на страната. По-конкретно в Силистренска област, където са търсени като специалисти от колегите от РИМ в крайдунавския град.
Другото, което бях заложил в концепцията си за управление на РИМ-Добрич, бе да се възстанови издателската дейност на музея. На първо място бе, възстановяването на сборник „Добруджа“. Когато станах директор той беше спрял да излиза от 8 години. Не само че възстановихме сборника. Дори през 2015 г. той имаше две издания, като възстановихме пропуснатите години. Имайте предвид, че сборник „Добруджа“ е едно от най-старите периодични издания, излизащи в страната. И за нас беше въпрос на чест, дори задължение, да възстановим излизането му. Така че, това е едно от нещата, с които наистина много се гордея за тези четири години. Нещо повече – направим РИМ - Добрич издателство, което издава не просто периодична научна литература, а започна да издава книги. Издадохме посмъртно капиталния труд на проф. Емил Боев – най-добрия български тюрколог , за татарите и татарските говори в България. Миналата година издадохме книгата на колегата от Кюстендилския музей Ангел Джонев, посветена на 53-и пехотен Рилски полк, на който е кръстено бившето село Рилци, сега квартал Рилци. Участвахме и в издаването на книга – сборник с резултатите от конференцията, която беше проведена миналата година по случай 100 години от Добричката епопея. Издадохме такъв сборник и през 2014 г., посветен на икономическото и културното развитие на Добруджа през XIX и XX век. Така че, с издателската дейност също надскочихме заложеното, тъй като не просто възстановихме издаването на сборник „Добруджа“, но и започнахме да издаваме книги от името на музея, с което превърнахме РИМ - Добрич в издателство.
Една от основните ни дейности е фондонабирателската. Тук също успяхме да надскочим заложеното в концепцията ми. Защото някои от фондовете са обогатени повече от два пъти. Имаме огромни нови постъпления на артефакти в нумизматичния ни фонд, който е обогатен почти два пъти. За един период от четири години това означава, че сме натрупали толкова, колкото за предишните 50 години. По същия начин успяхме да обогатим и други фондове с дарения и достигане до най-различни собственици на артефакти, които по собствена воля ни ги даряваха. Така успяхме да обогатим фонда в отдел Етнография, в отдела по Нова и най-нова история, в отдела по археология. С други думи, успяхме да увеличим броя на артефактите, които се съхранява в музея и които са част от българското културно наследство. На следващо място, разбира се, увеличихме броя на изложбите и експозициите, които имаме, като създадохме и няколко нови наши изложби. Това, разбира се, минава по-незабелязано, тъй като е част от рутинната работа на музея. Но, смятам, че това е едно от най-важните неща, защото по този начин ние успяваме да вкараме повече посетители в залите на музея. Едно от нещата, с които много се гордея, е възстановяването и разширяването на програмата за работа с деца, защото това е нещо, което е изключително важно. Защото музеят, освен чисто събирателска и научна функция, има и образователна. Тя, за мен, е изключително важна, защото историята трябва да възпитава, да учи. А, за да стане това, какво по-подходящо място от музея, за да може децата не просто да научат за своята история, а да я преживеят, дори, преносно казано, да я пипнат и дори да влязат в ролята на някой от националните ни герои и исторически личности.
Ценни антични съдове, предоставени от граждани, обогатиха фонда на отдел „Археология", Снимка: Topnovini.bg
Всички тези неща през последните четири години действително дават основание да кажа, че съм доволен, дори доста доволен, от резултатите, които постигнах. Разбира се, няма да говорим за броя на чисто административните постижения, като увеличаването на броя на посетителите, на приходите. Защото, в крайна сметка, всичко това е полезно и важно, но за мен по-важни са всички останали неща, които успяхме да направим. Заедно с моя екип, разбира се. За което още веднъж искам да им благодаря, защото в РИМ-Добрич работят изключително качествени и кадърни специалисти, като 90% от тях работят само и единствено заради каузата да бъдат музейни работници. Защото е публична тайна, че заплатите са изключително ниски, дори, бих казал, обидно ниски. Съответно, много е трудно да се привличат млади специалисти. Тук е моментът да споделя нещо, което е много радостно за мен, че успях да го направя, а именно – да подмладя колектива. Когато преди четири години станах директор на музея, само един колега беше по-млад от мен, а аз тогава бях на 33 г. Сега, колегите, които са по-млади от мен, са повече на брой. Миналата година, след конкурс, в отдела по археология като фондохранител постъпи много млада наша колежка. Тя е студентска последна година по археология и й предстои тази година да се дипломира. Беше изключително трудно да намерим точно археолог, защото се оказа, че в цял Добрич има едва трима души, които учат археология в момента и биха могли да започнат работа при нас. В други отдели също привлякохме млади специалисти на мястото на достойно пенсиониращите се наши стари служители. Смея да твърдя, че щафетата се предава безпроблемно, както от страната на тези, които я предават и излизат в достойна почивка, така и на тези, които идват на тяхно място. Така че РИМ-Добрич ще продължава да се развива, така, както през тези четири години зададохме стандарти. Малко нескромно звучи, но в момента нашият музей е един от най-добрите в страната и определено задава стандарти в доста отношения. Както по отношение на едно от най-важните неща – фондонабиратерската дейност или археологическите разкопки, така и чисто научната – организирането на конференции и издаването на научна литература. Тук е моментът да кажа, че за последните четири години в музея се хабилитираха двама колеги. Когато постъпих на работа, имахме само един наш служител със званието доктор, а станаха трима. Наш колега – Йото Йотов, обаче стана преподавател в Бургаския университет и отиде да живее и да работи в Бургас. Но, имаме други двама колеги, които в момента са в процес на защита на своите дисертации. Както и наша колежка, която миналата година се яви на изпит и вече е докторант. Така че, увеличава се броят и на научно хабилитираните лица в състава на музея, което още повече повишава квалификацията и степента на професионална подготовка на нашия екип. Това, смея да твърдя, е още една изключително добра индикация за работата на нашата институция.
Ремонтирахме всяка една сграда. Остана само Военното гробище, но за него има спечелен проект, който трябва да започне да се осъществява тази година.
Какво определяте като най-големия успех за тези четири години – лично за Вас, като директор, и за музея, като институция?
Може би, най-големият успех е, че увеличихме броя на посетителите. Сумарно погледнато, всички останали неща аз не мога да ги разделя. Не мога да разделя безспорните археологически успехи, които поставиха музея в Добрич на едно от водещите места по активност на археологическите експедиции. Ние миналата година имаме толкова, колкото имат останалите музеи в Североизточна България, взети заедно. На следващо място, фактът, че започнахме отново с издателската дейност, организирахме конференции, всичко това е много хубаво, но аз не мога да го разделя. Може би, онова, което трябва да се каже, е основното нещо, с което трябва да се гордеем и да приемем за безспорен успех на екипа на РИМ – Добрич, а то е, че увеличихме броя на посетители.
В какви параметри?
Почти два пъти.
Археологическо проучване на крепостта Палматис, Снимка: Topnovini.bg
От колко години не бяха правени археологически разкопки в региона?
От около десет години. Колегата Боян Тотев е правил малки сондажи край с. Александрия преди десетина година. Преди това – в началото на 90-те години на миналия век, са правени последните разкопки в района на с. Дуранкулак и с. Драганово. Има и други, които са на територията на общините Каварна и Балчик, но те не са организирани от музея. На практика, РИМ – Добрич не бе организирал археологически разкопки от години.
С какво финансиране се реализираха те?
Успяхме да получим финансиране от всички възможни места, за които се сетите. Първите години основно от държавата. След това държавата спря да ни финансира. За сметка на това пък увеличихме финансирането от общините, както и от фирми-спонсори. Примерно, миналата година най-големият ни спонсор беше държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което финансира разкопките на нос Шабла, защото там се изгражда естакадата. Подкрепят ни и частни спонсори. Примерно, Младен Матеев - собственикът на „Изида”, е един от хората, които през годините много ни е помагал. Последно, той ни помогна като откупи цялата библиотека , една част от архива на Данаил Бекяров – една от иконичните фигури за историята на Добрич и Южна Добруджа, и те вече са на разположение на нашия музей.
Това са хора, на които може много да се благодари. Тук е моментът да благодаря и на много кметове, с които РИМ – Добрич работи много добре. Добри Стефанов – кметът на Община Крушари, въпреки че ръководи една от най-малките, от най-бедните и слаборазвитите общини в България, намира визия, смелост и кураж в себе си, за да ни финансира вече четири години с по 10 000 лева, което за мащабите на Общината е все едно Община Добрич да ни финансира със 100 000 лева. Благодаря на кмета на Шабла Мариян Жечев , на кметския екип в Тервел - на кмета Живко Георгиев и на неговия заместник Дияна Илиева, която миналата година присъстваше на разкопките на Палматис наравно с научния екип. Разбира се, благодаря на бившия кмет на Генерал Тошево – Димитър Михайлов, както и на новия – Валентин Димитров, хора, които имат отношение към музейното дело на територията на собствената си община. Защото в Генерал Тошево има един изключителен музей – малък, но прекрасен. Един от най-добре управляваните малки общински исторически музеи в страната. Естествено, няма как да не спомена и бившия кмет на Добрич Детелина Николова, с която също работихме много добре, имаше много добро отношение към музейната институция. Непрекъснато присъстваше на всички наши събития и показа, че оценява изключително добре работата на музейния екип на РИМ-Добрич. Това са хората, с които работим много добре и на които искам да благодаря, защото през годините те доказаха, че с тях може да се работи.
След двайсет години бе възстановен музеят в Тервел…
Едно от нещата, които успяхме да направим миналата година, е да възстановим музейната институция в Тервел, където с помощта на екипа на общината – кмета Живко Георгиев и заместника му Дияна Илиева, успяхме да направим така, че музеят бе възстановен. Общината, управлявана изключително компетентно, направи ремонт на музейната сграда. Първата инвестиция бе направена в ремонт на сградата.
В общинския музей в Тервел бе открита изложба, която представя резултатите от първото, след 30-годишно прекъсване, археологическо лято в общината
След това предстои самата сграда да бъде ремонтирана напълно, като в нея бъдат обособени няколко експозиционни пояса. Ще има няколко изложби. Ще има няколко временни изложби. Това е нещо, което беше редно да се направи, защото в Тервел е имало музей преди 1989 г. , има и сграда, при това доста хубава и бе редно да се възстанови.
РИМ-Добрич има спечелени два проекта. За какво са те?
Единият проект е за Военното гробище, а другият е за крепостта Залдапа. И двата са трансгранични проекти по т.нар. меки мерки. Там не можем да правим някакви грандиозни инфраструктурни неща, защото музеят няма средства да ги финансира. Но, имаме възможност да направим съпътстващи мероприятия, с които да облагородим пространството. Например, във Военно гробище можем да направим подмяна на всички кръстове и за създаване на мултифункционална зала за посетители, по-добре пригодена от сегашната. И оформяне на парково пространство в самото Военно гробище, както е във всички други военни гробища в чужбина. Що се отнася до Залдапа, там имаме проект, на който осъществихме първата част. А, именно – да подготвим туристическа инфраструктура около крепостта - пътеводители, издаване на книги за Залдапа, които да популяризират крепостта, нейното минало, история, филми, макети на крепостта. Ще се изгради лапидариум. Като цяло, ще направим подготовката за превръщането на Залдапа в голяма туристическа забележителност.
Макет на крепостта Залдапа
Досега нямаше как да кандидатстваме с инфраструктурни проекти, тъй като Залдапа нямаше акт за собственост. Община Крушари го получи през ноември м.г. След това ние направихме договор с нея. Сега предстои Общината да подпише договор с Министерството на културата. Оттам насетне трябва да кандидатства, за да може да получи финансиране за възстановяване, реставрация и социализация на обект Епископска базилика и изграждане на Посетителски център, създаване на туристически маршрути, пейки, лампи, табели, всичко останало, за да може Залдапа да се превърне в един от най-посещаваните обекти в страната. Смея да твърдя, че тя има потенциала да стане такъв, заедно с околните скални манастири и другите крепости, включително и крепостта Палматис. Ние имаме вече направен готов проект, който РИМ-Добрич финансира. Проектът ни струваше много малка сума, защото до голяма степен той беше дарение от екипа, който работи по него – инж. Галина Чернаева и арх. Мария Петрова, на които искам да благодаря. Специално на последната, която ни направи изключително прекрасен модел на крепостта Залдапа.
Какво важно предстои на РИМ-Добрич тази година?
Продължаваме напред в същия дух с всички тези неща, които сме планирали.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар