Проф. Жени Захариева чества с концерт 50 г. на сцената
09:34, 04 ное 16 / Култура
25
389
Шрифт:
Младият Маестро Дарио Мачелари признава, че за него е огромна чест да дирижира концерт с такава блестяща пианистка със световна слава като проф. Жени Захариева. Освен че за пръв път има шанса да работи с творец от подобен ранг, той се вълнува и от факта, че концертът, посветен на нейната 50-годишна артистична дейност, е повече от специален и затова задължаващ.
В юбилейния си варненски концерт именитата пианистка ще представи Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен и за пръв път в България ще изпълни Каденца на Клара Шуман, която според нея е по-изящна от оригиналната на Бетовен. Известен щрих от биографията на Жени Захариева е, че тъкмо тя става инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на съпругата на Шуман Клара в Браницшлос - Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. Един прекрасен артефакт, донесъл отличия и поредното световно признание за Жени Захариева. Благодарение на нея позабравеното творчество на не по-малко талантливата от съпруга си Клара Шуман отново става достъпно за света.
„След първите репетиции определено мога да кажа, че Дарио Мачелари е талантлив и чувствителен диригент, който веднага усеща творческото намерение на пианиста, помага му да се изяви, прави всичко възможно солистът наистина да се чувства солист. Направи ми приятно впечатление, че в работата си с оркестъра той търси мек звук и акцентира върху фразирането в детайли”, споделя оценката си за диригента проф. Жени Захариева.
Двамата с увлечение обсъждат програмата на концерта, в която са включени, освен Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус и Симфония №9 от Дмитрий Шостакович. Общото в трите пиеси е новаторството. То прехвърля интересен мост между трима толкова различни композитори.
„В своя Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор Бетовен внася нови моменти в стила на композиране. Дотогава темата на клавирния концерт обикновено се е фокусирала върху красотата, блясъка и подобни светли чувства, докато за пръв път точно в Третия си концерт за пиано и оркестър Бетовен вкарва силен драматизъм, неслучайно той използва и тоналността до минор”, разказва проф. Жени Захариева.
Дарио Мачелари намира Концерта за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус за едно от най-хубавите произведения в литературата за обой и оркестър. Любопитно е, че след първата си съвместна изява Дарио Мачелари и Надя Гущерова единодушно решават, че точно този концерт отново ще ги събере на сцената. „В този концерт Рихард Щраус е не просто композиор, а алхимик, който сътворява оригинални и невероятно красиви хармонии, до каквито друг композитор не е достигнал”, смята диригентът.
Не по-малко новаторски е подходът в Деветата симфония на Дмитрий Шостакович. От него се е очаквало да напише химн за победата на Съветската армия над нацистка Германия във Втората световна война, оттам и номер 9 като препратка към Деветата симфония на Бетовен. Шостакович започнал да композира в началото на януари 1945 г., прекъснал за 3 месеца и завършил работа чак през август. В симфонията обаче нямало величие, нито патос, настроението й е по-скоро приповдигнато-безгрижно, като една „въздишка на облекчение” и „надежда за бъдещето”, по думите на самия композитор. Своеобразен израз на несвободата на твореца в тоталитарната държава, Деветата симфония на Шостакович е бил забранена чак до 1955 г. и едва след смъртта на Сталин получава правото отново да бъде изпълнявана.
Добави коментар