Реформа в юридическото образование - единни държавни изпити, без задочници, с нови предмети и магистратури

16:29, 22 окт 15 25 484 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Единен национален държавен изпит за завършващите "Право", без задочно обучение за бъдещите юристи, по-голям хорариум за определени дисциплини, нови задължителни и избираеми учебни предмети и специализирани магистърски програми. Това са само част от промените в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист", които предлага работна група към Министерството на правосъдието (МП), съобщава "Правен свят".

Юридическото образование в България остава единна магистърска програма, организирана в 10 семестъра с минимум 3500 учебни часа. Същевременно се предвижда въвеждането на специализирани магистратури след завършване на основната програма. В какви отрасли на правото ще са те, ще решава всеки университет, но трябва да са с минимален хорариум от 750 часа.

С измененията се предлага обучението по право занапред да се извършва само в редовна форма. Заварените студенти задочно обучение ще могат да завършат като такива.

Лесно влизаш, трудно излизаш

Промените предвиждат либерализация на приемните изпити за студентите по право и затягане на изхода на системата – чрез единни национални държавни изпити. Те дават право на университетите сами да определят реда и условията за прием, а сериозният контрол за качеството на обучението ще се осъществява при завършването, с единни държавни изпити.

Новото при държавните изпити, които остават три, е, че ще ги провежда държавна изпитна комисия, назначена от министъра на правосъдието за съответния университет. Всяка комисия ще се състои от трима членове - двама хабилитирани преподаватели (по съответните науки) и един представител на практиката с юридически стаж не по-малко от 15 години – съдия/прокурор от върховна инстанция или адвокат. Единият от двамата хабилитирани преподаватели трябва да е от съответния университет, той председателства комисията, а другият задължително да е външен за съответното висше училище.

Съставът на комисията се утвърждава от министъра след публичен жребий измежду лица, включени в два отделни списъка – на хабилитирани преподаватели, предложени от факултетните съвети и на представители на практиката, предложени от съответно от върховните съдилища и прокуратури и Висшия адвокатски съвет. Двата списъка ще се утвърждават от министъра на правосъдието и ще се актуализират всяка година до 31 юли.

Писменият държавен изпит, който се състои в решаването на казус, се провежда в един и същи ден във всички висши училища. В деня преди изпита, комисия, също определена след публичен жребий измежду лицата от двата списъка и назначена от министъра, разработва по 3 казуса, един от тях се тегли в деня на изпита в Министерството на правосъдието и се решава от студентите по право във всички висши училища. Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите в срок до 3 дни с оценка "издържал" или "неиздържал". В същия тридневен срок на сайта на министерство на правосъдието се публикуват отговорите на казуса. Устният изпит се провежда на следващия ден след обявяване на резултатите. Той вече ще се оценява по шестобалната система.

ИБДП става История на държавата и правото

С проекта се въвеждат две нови задължителни дисциплини – "Защита правата на човека" и "Правен режим на съдебната власт" с хорариум от по 75 часа. Освен това е увеличен задължителният хорариум по четири предмета – "Международно публично право" (от 90 на 105 часа), "Наказателно процесуално право (от 135 на 165 часа), "Данъчно право" (от 75 на 105 часа) и "Право на ЕС" (от 75 на 135 часа).

Вече няма да се изучава "История на българската държава и право", а дисциплината се трансформира в "История на държавата и правото". Като идеята е в рамките на този предмет да се работи за формиране на по-широка правна култура на студентите.

Освен това висшите училища ще са задължени да разширят кръга на т. нар. избираемите дисциплини. Новите са правен режим на защита на потребителите, правен режим на защита на околната среда, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на обществените поръчки, правен режим на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Промените са следствие на констатациите след социологическото проучване за дефицитите в юридическото образование. То показа, че на току-що завършилите им "куца" Правото на ЕС, липсват им практическите познания, а и не познават институциите и механизмите на правораздаването.

Министърът ще пише изисквания за учебното съдържание

"Министърът на правосъдието, след съгласуване с факултетите, които осъществяват обучение в специалност "Право", определя минимални държавни изисквания относно учебното съдържание по задължителните учебни дисциплини", предвижда проектът.

Освен това е регламентирано учебната практиката вече да е от втори до пети курс, а не до четвърти курс и да продължава най-малко 4, а не 2 седмици.

Проектът опитва да отговори и на друга негативна оценка за обучението по "Право", констатирана от социологическото изследване - за слабите познанията по чужди езици. Той въвежда специализирано обучение по чужд език на две нива.

"Обучение по специалността "Право", задължително включва и обучение по чужд език, като чуждият език и съответния хорариум се определят в съответствие с правилника на висшето училище", предвижда наредбата. Като в нея се регламентира, че "на студентите, завършили училища с чуждоезиково обучение и доказали високо ниво на владеене на чужд език, се осигурява специализирано обучение по чужд език с юридическа насоченост, ако е налице минимално необходимият брой обучаеми лица в съответствие с правилника на висшето училище."

В доклада, съпътстващ проекта за изменение на наредбата, се предлага в Министерството на правосъдието да бъде създадено специализирано звено, което да отговаря за формирането и прилагане на държавната политика за юридическото образование. Засега обаче промени в устройствения правилник на ведомството не са направени.

МП е предвидило измененията в наредбата с изискванията за обучението по "Право" да влязат в сила за учебната 2016/2017 г.

Преди да се случи това обаче ведомството обещава да проведе широк дебат по проекта. "Днес той е изпратен на заинтересованите страни – юридическите факултети в страната, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, върховните съдилища, прокуратурата, професионални и неправителствени организации, с предложение да изпратят становище до 20 ноември", съобщиха от министерството. Паралелно то планира организирането на поредица от публични обсъждания, като първото ще е на 30 октомври.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама