Новите властелини на медийно съдържание - икономическите субекти и рекламните отдели
Мнозинството от анкетираните – 53.8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Разпространяване на слухове и клевети за журналистите е посочено от 40.6% от участниците в допитването.
От всички анкетирани 42 на сто оценяват свободата на словото в България като лоша, а 31.5% като задоволителна.
Илия Вълков, журналист в телевизия BIT обобщи, че новите властелини на медийно съдържание са икономическите субекти и рекламните отдели. Като последните дори си позволявали вече да определят какво и как да се пише.
От изследването става ясно още, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Продължава все пак да е високо влиянието и на политически лица – за него споменават 67 процента от запитаните, а от държавните институции (42.7%).
В изследването са анкетирани и 31 регионални журналисти. При тях най-честият метод за заплахи е със съдебно преследване.
Повече от половината регионални журналисти лично са ставали обект на заплахи във връзка с работата им. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите.
Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите).
Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за „опазване на добрия имидж” на административните власти за тригодишен или петгодишен период.
В Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.
Репортерът на „Господари на ефира“ и главен редактор на Blagoevgrad-News Мариета Димитрова също беше поканена да разкаже за съдебния иск към нея от страна на кмета на Благоевград Атанас Камбитов. След обстойно разследване тя публикува няколко материала, свързани с обществените поръчки в града и със стандарта на живот на кмета, който не отговаря на доходите му. Така той завежда срещу нея съдебно дело за 100 000 лв. имуществени вреди.
Тя повтори, че няма да се извини на кмета. Разказа, че има колеги, които са публикували критични материали, но впоследствие им е оказан натиск, на който те са се поддали.
Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура, като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването пък посочват, че си налагат автоцензура.
Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). Всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.
Още от „Политика“
По-добре за страната ни е да има правителство в сегашния формат на парламента
19:59, 20 мар 24 /
Законопроектът на Борисов и Пеевски за граничната сигурност е пиар и популизъм
16:39, 14 мар 24 /
За Турски поток и изгубената пътна карта
08:27, 08 мар 24 /
Съдебната система е овладяна и в немалка част обслужва организираната престъпност
07:15, 24 фев 24 /Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар