Идеалисти | Един век без халифат

Точно 100 години, откакто светът решава да се откаже от една от най-старите си форми на държавно управление - Халифатът. По ирония на съдбата това се случва на знакова за българския народ дата - 3 март 1924 г.

Това слага край на Османската империя.

Халифатът представлява ислямска държава, съставена от вярващи мюсюлмани или т.нар. умма. Въпреки известни сходства, той не се разглежда като вид национална държава. Защото не може да бъде обвързан с принципите на международното право или да взаимодейства с други нации.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

През вековете концепцията на Халифата е имала различни тълкувания и превъплащения. Като основа при всички се ползва идеята за лидерство, което да подрежда мюсюлманското общество справедливо и според волята на Аллах.

В миналото се е вярвало, че халифът изпълнява ролята на Божия сянка върху земята. Властта му е била приемана за полубожествена, което е предполагало безупречно поведение.

За съвременните ислямисти, които търсят оправдание за изграждане на политически жизнеспособна умма, най-значими са събитията в периода между смъртта на пророка Мохамед и настъплението на кръстоносците в Близкия Изток.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen

Те продължават да бъдат вдъхновение понеже напомнят за свят, в който халифатът е бил най-мощната държава в цяла западна Евразия. По това време градове като Багдад и Кайро са процъфтявали в културно и икономическо отношение, а халифът е управлявал огромни територии с напредничав за времето си административен апарат и силна армия.

Споменът за този период от историята е жив. Той прави горд всеки, който уважава и следва традициите на исляма. Изгражда и усещане за принадлежност към цивилизация, която е съумяла да живее в мир със себе си и със своите съседи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab

Миналото на халифата символизира време, в което мюсюлманите са били боязливи, набожни, самодисциплинирани и винаги готови да жертват живота си, за да извървят пътя, предопределен им от Аллах.

Но освен за материалните и културни достижения на халифатите, историята разказва и за подвизите на самите халифи.

Макар да им е било предопределено да следват божията повеля, не всички са избирали духовния път. Някои от тях са били жестоки войни, други интелектуалци, а трети са предпочитали удоволствията пред тегобите на управлението.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sedat Suna

Точно тази гъвкавост, породена от липсата на ясно приети норми за това какви правомощия и задължения дава постът, е позволила идеята на халифата да оцелее толкова дълго във времето.

Но сега халифатът не е просто носталгичен спомен. Свободата в трактовките служи като оправдание за кървавите действия на множество крайни ислямистки групировки в съвременния политически дискурс.

Стогодишнината от прекратяването на тази традиция напомня на света, че миналото продължава да носи различни послания и интерпретации.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Necati Savas

Има хора, които гледат на халифата като средство за налагане на специфичен възглед за исляма. Има други, които оправдават с него стремежа си към завладяване на света. Слава на Бога, има и такива, които вярват, че халифатът има способността да осигури покой на мюсюлманите, търсещи благочестие в живота си.

Всичко в крайна сметка е въпрос на гледна точка.

Миналото си остава минало. То трудно може да бъде пресъздадено в насотящето. Без това да ни пречи да се учим от неговия опит. Стига да искаме.