Добромир Драев, който в момента е общински съветник, коментира нужните средства за изграждане на санитарно-охранителна зона на язовира, както и алтернативните начини за снабдяване с вода.
Г-н Драев, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова каза в пленарна зала, че изграждането на санитарно-охранителна зона на язовир „Тича” ще струва близо 19 милиона лева.
За себе си не разбирам защо са необходими 19 милиона лева за учредяване на санитарно-охранителна зона.
Санитарно-охранителната зона не представлява просто една ограда и това трябва да е много ясно. Това са мероприятия, които трябва да бъдат изпълнени. Към санитарно-охранителната зона има много изисквания, за да бъде водата сигурна и да бъде т. нар. питейно-битова.
Сега водата, която се продава от ВиК-Шумен, според нормативната база, е на практика с условна чистота.
Мероприятията, които се извършват в такава зона, са строго определени. Като пример - в района на зоната има още няколко зони и в тях не може да се извършва пръскане със селскостопански препрарати, които могат да замърсят зоната. Не трябва и да има жилищни сгради, септични ями.
Големият проблем, според мен, е че изграждане на санитарно-охранителна зона в язовир „Тича”, съобразявайки се с Наредбата 3 от 2000г. за изграждане такива зони, не може да бъде направено.
Защо?
Защото там има гробища, което е недопустимо в санитарно-охранителни зони. Второ - има частни имоти, има септични ями. Вътре има и потопени села. Язовирът е строен не за питейна вода, а за поливни нужди. Никога не е превиждан за питейни нужди. Т.е. и с 20 милиона лв. няма да може да бъдат изпълнени мероприятията.
Освен това там има и много други дейности, който трябва да бъдат забранени, но те ще изгубят икономически смисъл - като риболова. Не мога да си представя, че това може да стане.
Тогава как може да бъде решен проблемът с водата в региона?
Трябва да се търси външно решение. Нужно е да се търсят експерти, но те да не са шуменци, защото нещата тук винаги се поставят по странен начин. Ако трябва, да се поканят и външни експерти и да се направи анализ на ситуацията.
Има много допълнителени варианти, които могат да бъдат направени. Има кладенци в Шумен, които не се използват в момента. Такъв например е Мараш 1, който е огромен и не се използва.
Защо не се използват е въпрос към ВиК. Там водата е чиста, в миналото се е изпозвала, сега вече не.
Основното нещо, което трябва да се направи, ако искаме да имаме решение на проблемите с водата в Шумен е да се направи анализ на дейността на самото ВиК дружество. И след това анализ относно случващото се с питайната вода в Шумен.
Това, което в момента се прави, е да се вземат мнения от хора, които са свързани с ВиК оператори и се взимат решения, свързани с харчене на големи суми. Вече се изхарчиха 150 млн. лева за водния цикъл и ИСПА 1. И какво се постигна – увеличиха се загубите на вода. Затова трябва да се търси външна експертиза, която да даде категорично мнение и яснота как да се реши проблемът с питейната вода.
Как стои въпросът с изграждане на пречиствателна станция?
Няколко пъти задавам въпроса каква е системата, с която ще се пречиства водата. Говорим за пречиствателна станция и за пари за нея, но досега никой не е дал ясен отговор каква пречиствателна станция ще се използва за пречистване на водата в условна чистота. Говорим за милиони, но не даваме най-важното – какво ще се прави.
Тя може да е всякаква – включително една филтърна система с обикновени утайници за груба филтрация и пак да я наречем пречиствателна станция. Но не е това, което е нужно.
Ако се тръгне на пречиствателна станция от по-висок клас, каквато е с обратна осмоза, тогава самата станция ще струва милиони, а цената на самата вода ще бъде фантастична. Не може да бъде в порядъка на 5-10 лв. на кубик.