- Д-р Маркова, вашият ресор като зам.-кмет е безспорно един от най-важните. Кои са основните направления, по които работите, откакто сте в общината?
- Един от основните проблеми е състоянието на Старческия дом в Шумен. През годините той на няколко пъти е започван и все някъде са спирали нещата. Първата сграда на дома „Д-р Стефан Смядовски”, който е изграден на павилионна система, е построена 1932 г. , а последната – през 1999 г. за склад.
Сега ще се мъчим там да се направят ремонти, за да се ползват помещенията, няма смисъл обаче да се влагат много средства, тъй като новият Старчески дом в КЕЧ-а е почнат донякъде. За пребазирането на Старческия дом през годините са дадени доста пари - както по проект „Красива България”, така и от община Шумен . През септември 2009 г. обаче финансирането по проекта е спряно. Построен е само първият блок и работи единствено кухнята, която осигурява храненето на домуващите.
През 2011 г. Общинският съвет осигурил 600 хил.лв. от облигационния заем и с тях са завършени ремонтните дейности в блок 5 и е приведен в експлоатация кухненският блок.
За окончателното довършване на ремонтните дейности, закупуване на оборудване и обзавеждане и пребазиране на Дома за стари хора, е необходимо финансиране от 3 млн. лв., и те не могат да бъдат осигурени от общинските средства.
Затова правим огледи и търсим пари. Като идва социалният министър Калфин говорихме, той обеща, че ще ни подкрепи, сега обаче има нов министър. Надявам се и министър-председателят Борисов да си изпълни даденото обещание, че парите за Старческия дом ще бъдат заложени в бюджета за догодина.
Писала съм и до президентството до социалния секретар. Няма как да ни осигурят пари, но пък може да окажат подкрепа и съдействие за кандидатстване от различни фондове. Говореше се за 2 млн. лв., но те няма да достигнат. Защото дотук за единствения построен блок са изхарчени 1,5 млн. лв. , а ние трябва да построим още четири.
Има много голяма нужда от нов Старчески дом в града, пък и Националната стратегия за социалните грижи до 2020 г. е да се деинституционализират домуващите в старческите домове. Да бъдат настанени в Центрове за семейни грижи и други подобни структури.
- Това е една от посоките, в които ще се работи, а другите приоритети?
- Другото, по което работим, това е Дом майка и дете, който беше закрит. Има един проект, който ще бъде финансиран от УНИЦЕФ и вече трета година не е довършен. Става въпрос за разкриването на „Специализирана резидентна грижа за деца до 7 години с потребност от постоянни здравни грижи”. Отпуснати са 300 хил.лв.
От доста време се водят преписки за промяна на собствеността и това забавя изпълнението на проекта.
В другия корпус на Дома имаме идея как да бъде преустроен, за да не стане пустееща сграда в центъра на града и да не се повтори съдбата на Работническа болница. Този път решихме да съкратим пътя на кореспонденцията, писахме директно до МРРБ, нужно е първо собствеността да премине от държавна в общинска.
Една от идеите е там да бъде преместена кухнята на домашния социален патронаж, която сега е в училището в село Царев брод. Там е много стара инсталацията, постоянно нещо се поврежда, има и доста разходи за пътуването на персонала от Шумен и за превозването на храната.
- А мислите ли как може да се използват Работническата болница и сградата на Кожния диспансер?
- В Работническа болница едва тази година приключи ликвидацията и ще се търсят варианти как да се стопанисва. В Кожния диспансер се оказа, че сградата е много стара и повече пари ще трябват за ремонт, отколкото да се построи нова. Мястото би могло да стане чудесен хоспис.
- Казвате, че за доста неща са нужни средства. Бюджетът достатъчен ли е?
- Беше ясно, че той няма да стигне още при залагането му. Оказа, се че сградите са голям проблем. В проектите, които се разписват, повечето средства отиват за ново строителство и за дейността се налага общината да дофинансира. А в същия момент има общински сгради, които стоят и се рушат.
- Ясно е, че няма как да отделим хората от сградите и обратно, нещата се преплитат?
- Да, така се получава. Например закриха дома в село Васил Друмев. Но се оказва, че ни трябва дневен център за хора с увреждания седмична грижа. Къде да отидат децата, навършили 18 г.? Те нито са за старчески дом, нито за детски. И сега водим разговори да се разкрие такъв Дневен център. Последният отказ на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е от 21 март 2015 г. с мотива, че няма финансово обезпечаване на нови социални услуги и че разкриването им не е мотивирано. Не мога да се съглася с това.
Закри се и Дом за деца лишени от родителска грижа „Детелина”. И тук говорим едновременно за сгради, структури и хора. От персонала, на когото успяхме, намерихме работа. Ще се опитаме да направим и още нещо за хората, съкратени от дома, както и от дом „Майка и дете”.
Другото, което се прави, пак за пари говорим, са ремонтите на детските ясли в Шумен. Те са общо 7 и четири от тях не са санирани.
Детските площадки в дворовете им са в много окаяно състояние. Люлките и пързалките са изпочупени и изгнили. В момента събирам оферти на фирми, които се занимават с такава дейност, оглеждаме цените и до края на другата седмица ще изберем изпълнители.
Оборудването вътре също е доста овехтяло, и трябва постепенно да се подмени. Почваме от най-важните неща.
- Кое всъщност е най-важното в социалната сфера?
- Нещата не могат да се отлагат до безкрай, защото зад всичко това стоят човешки съдби. Защото децата докато чакат да им сложим свястна люлка, те вече ще са ученици. Възрастните хора може да не дочакат момента, в който ще си изкарат старините в по-нормални условия. Инвалидите, докато се надяват да улесним логистично живота им, да им отворим затръшнатите врати към социалните контакти и общуването, съвсем се отчайват.
-Имате ли усещането, че социалната сфера е някак неглижирана през годините?
Да, така е. И в този смисъл, задачата ми е да отварям очите, че има такива хора – с умствени и с физически увреждания, и че има такива нужди. Ние сме свикнали те да са скрити някъде. Идеята ми е, че обществото трябва да промени възприятието си към тези съдби. Това не става с магическа пръчица.
Нещата трябва да се огласяват. Ако не се афишират сега, например ситуацията със Старческия дом, колко шуменци знаят за неговите проблеми?
Много голямо е емоционалното натоварване в работата ми, защото при нас са бедните, бездомните, обезверените хора.
Социалните дейности не генерират никакъв продукт. Резултатът от тях не се вижда, не се измерва в цифри. Нито че човек ще стане по-щастлив, нито че децата след като им се даде по-добър старт, ще са по-щастливи в по-нататъшния си живот. Тези неща не се виждат, нямат количествена оценка и се неглижират.
- Има ли промени в щата във вашия ресор?
- Ние сме най-малката дирекция в общината. От 11 души щат, трима са към общинския съвет. Оставаме 8 души, а всъщност имаме много структури с много хора, работещи в тях.
Откакто съм дошла не съм уволнила нито един служител, защото не мога да уволнявам хора, които не зная как работят. Минаха няколко конкурса, сега тече конкурс за директор на детска ясла, тъй като имаше доста хора, които подлежаха на пенсиониране.