Вдигат купола над каменната арена в Плиска
То се изгражда със средства, осигурени от Министерството на културата – 300 000 лв., по обществена поръчка, обявена миналата есен от Регионалния исторически музей в Шумен.
Заедно със строителите, на обекта е и археологът Андрей Аладжов, извършват се спасителни разкопки, които освобождават терена за монтирането на консервационното покритие. Поставянето му е наложително, защото камъните от варовик, мергели и мрамор са започнали да се ронят, обясни археологът.
Той припомни, че каменната площадка бе открита през 2005 г. от археолога Янко Димитров, и от следващата година започнаха масирани разкопки по нея, като арената е изцяло разкрита през 2011 г. Непосредствено до нея се оказва, че има дървени сгради, наречени от археолозите трибуни и дворцова сграда.
„Самата Арена е много интересна, защото няма аналог в Европа от ранното Средновековие, тя е вкопана, оградена с дървена ограда, състои се от 4 446 камъка, наредени в 11 редици, голяма част от тях с рисунки, графити и надписи на гръцки.
Построена е най-вероятно в края на 9 век, като отглас от езическата реакция на най-големия син на Борис Първи – княз Владимир Расате, който отхвърля току-що приетото християнство.
„За това свидетелстват следите от извършвани ритуали, които се уловиха в насипа на площадката- имаше заклани на място животни за жертвоприношения и следи от приготвяне на храна, счупени керамични съдове. А и животните не бяха какви да е, а ловни хрътки, доста рядка порода“, разказа Андрей Аладжов.
Според археолога , площадката е съществувала до средата на 10 век, след което е засипана много внимателно с пръст, в която няма никакви материали и е запечатана. След това тази засипка е нивелирана и върху нея не е градено нищо.
„Това е много интересно, защото околният терен през следващия един век е населен – има землянки, каменни сгради, пещи- производствени, домашни и битови, но точно тук върху арената няма нищо. Тоест има някаква памет за това място, някаква прокоба ли е тегнала или нарочно не са искали, нещо свещено ли е било“, задава си въпроси археологът.
Забележителното съоръжение от преди 11 века ще бъде експонирано за посетители, след като се покрие с прозрачния навес. Ще има два входа и околовръстна алея, за да могат туристите да го обикалят, обмисля се и вариант през средата на Арената да се пусне стъклена пасарелка, защото по камъните не бива да се ходи, за да не се повредят рисунките.
В момента работниците изкопават основите на бетонни пети, за които ще се захване конструкцията, върху която пък ще се постави купола. Навсякъде където се копае има културен пласт, излизат интересни находки, доволен е археологът.
Голямата базилика е другото място на старините в Плиска, където в момента текат строителни работи. Двете южни стени на най-голямата средновековната християнска църква в Европа трябва да бъдат вдигнати до края на годината, обясни управителят на търговищката фирма „Стройекспрес” Никола Николов.
Проектът, одобрен от Комитета за култура е възложен от НИМ на сдружение „Армира 2013”, в което е и софийската фирма”Строител”. Цялата стойност на поръчката е около 600 хил. лв.
Майсторите правят каменна зидария, после ще поставят облицовка и замазка. Строителите вдигат със специален кран с каросерия старите каменни блокове и ги зидат с цимент. След разрушаването на базиликата, прекрасният й строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и строежа на ж.п линията Варна-Русе по времето на Митхад паша. Част от камъните сега са върнати отново в Плиска и с тях се вдигат стените. За зидарията се използват и нови каменни квадри, добити от кариера в Мездра.
„Работата върви бавно, трябва да се внимава, не може да се правят бързо нещата“, каза Николов. По думите му строителите от двете фирми имат опит в подобни реставрационни дейности, преди време са работили на вила „Армира” в Ивайловград.
Следващият обект ще бъде възстановяването на Свещения кладенец, в момента аязмото, което бликна миналата година на 24 юли и привлече вниманието на стотици туристи, е покрито с найлон и достъпът до него е забранен.
Междувременно, въпреки извършващите се в момента строителни дейности, потокът от посетители в Плиска не секва.
„Идват много групи организирани туристи, ученици, както и индивидуални посетители. Хората имат голямо желание да видят паметниците на българската история“, разказа уредничката на музея в Плиска Христина Стоянова. Близо час трае туристическата разходка из археологическия резерват- посетителите разглеждат първо музея, после Голямата Базилика и Дворцовия комплекс.
„За съжаление последните археологически открития все още не са включени в туристическия маршрут, хората непрекъснато питат за Свещения кладенец до който няма достъп“, уточни Стоянова.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар